(Стихове 1–8) Пасаж в: Мед да потече, 6 август 1937 г.
но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните <учения> на света;
а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.
Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?
Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.
Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?
Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;
но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".
А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.
Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.