- Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
- Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
- Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
- А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
- Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
- После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
- и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
- Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
- Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
- А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
- И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
- След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
- В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
- А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.
- Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
- Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
- Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
- Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
- излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
- И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
- и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
- Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.