Евреи 7

Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.
Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,
(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,
толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,
но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.