Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.
В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.
И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки <от тях> трепери вътре в него.
Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
Защото воплите стигнаха до <всичките> предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.
Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още <злини> върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.