Исая 21

Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} <пророчество:> Както южните вихрушки, които стремително летят, <Така> иде <разрушение> от пустинята, от страшната земя.
Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.
Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!
Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
После, извика <като> лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.
Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} <пророчество>: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко <е часът> на нощта? Стражо, колко <е часът> на нощта?
Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.
Наложеното за Арабия <пророчество>: Привечер ще <слезете> в гората <да> пренощувате. О дедански кервани.
Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.
Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.
Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;
И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.