1. В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
    • Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
      • Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.
        • Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
          • Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
            • Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
              • Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.
                • Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
                  • С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.
                    • Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.
                      • Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.
                        • Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.
                          • Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.
                            • Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
                              • Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
                                • Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.
                                  • Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
                                    • Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.
                                      • Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.
                                        • Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
                                          • Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.