- Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!
- Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще <ги> хвърли с ръката си на земята.
- Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
- И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
- В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
- И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,
- Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
- Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.
- Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
- Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.
- Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
- Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.
- Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.
- Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.
- Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, <Щото>, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -
- Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, <за> твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
- Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.
- Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.
- Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха <за нея> да чуе някой, ще се изплаши.
- Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.
- Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,
- Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, <Че ще се извърши> погубление, и то предрешено, по цялата страна.
- Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,
- Орачът всеки ден ли оре за да посее? <Всеки ден ли> разтваря <бразди> и разбива буците на нивата си?
- Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?
- Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.
- Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.
- А <житото> за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.
- Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.