- Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
- Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.
- И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
- Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.
- И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
- В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
- И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.
- Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
- И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.
- И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
- И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
- И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
- Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.