1. А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;
    • само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; <именно:>
      • петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.
        • Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.
          • Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;
            • и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.
              • И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.
                • Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.
                  • А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.
                    • Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.
                      • Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.
                        • Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.
                          • И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.
                            • И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.
                              • А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;
                                • но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.
                                  • Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.
                                    • И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,
                                      • той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той <му> рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.
                                        • Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.
                                          • А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му
                                            • толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.
                                              • Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.
                                                • А когато излезе той, дойдоха слугите на <Еглона>, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.
                                                  • Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.
                                                    • А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.
                                                      • И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.
                                                        • И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.
                                                          • И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.
                                                            • Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.
                                                              • След него настана <времето на> Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.