- За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, <защото> биде превзет; Мисгав се посрами, <защото> биде разтрошен.
- Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, <като казаха>: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.
- Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!
- Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.
- Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на <жертвите на> разрушение.
- Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.
- Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.
- И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.
- Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.
- Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.
- Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал <като вино> на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.
- Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.
- И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.
- Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?
- Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха <да бъдат> заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
- Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.
- Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!
- Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.
- Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?
- Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.
- Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,
- Девон, Нево и Вет-девлатаим,
- Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,
- Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.
- Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.
- Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.
- Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?
- Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.
- Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.
- Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.
- Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.
- О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.
- Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,
- Поради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.
- При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.
- Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.
- Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.
- По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,
- Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.
- Защото така казва Господ: Ето, <неприятелят> ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.
- Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.
- И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.
- Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.
- Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.
- Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните <борци>.
- Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.
- Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.