1. Тогава Иов в отговор рече:
    • До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
      • Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
        • Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
          • Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
            • Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
              • Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
                • Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
                  • Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
                    • Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
                      • Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
                        • Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
                          • Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
                            • Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
                              • Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
                                • Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
                                  • Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
                                    • И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
                                      • Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
                                        • Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
                                          • Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
                                            • Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
                                              • О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
                                                • Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
                                                  • Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
                                                    • И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
                                                      • Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
                                                        • Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
                                                          • Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.