1. Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
    • Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
      • Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
        • Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
          • Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
            • Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
              • Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
                • Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
                  • Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
                    • Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
                      • Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
                        • Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
                          • Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
                            • Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
                              • Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
                                • Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
                                  • Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
                                    • Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
                                      • Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
                                        • Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;
                                          • <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
                                            • Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
                                              • Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.
                                                • Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.
                                                  • Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
                                                    • Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
                                                      • Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
                                                        • Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.
                                                          • Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.