1. Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>
    • Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
      • Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
        • Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.
          • Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
            • Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;
              • Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
                • Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
                  • <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
                    • Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
                      • Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
                        • Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
                          • <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
                            • Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
                              • Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
                                • В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
                                  • Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
                                    • Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.
                                      • <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.
                                        • Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
                                          • Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
                                            • Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
                                              • <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
                                                • Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
                                                  • И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?