1. И Иов продължи беседата си като казваше:
    • В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
      • <Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
        • Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
          • Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
            • Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
              • Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
                • Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
                  • Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
                    • Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
                      • Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
                        • Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
                          • Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
                            • Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.
                              • Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
                                • Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,
                                  • Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
                                    • Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
                                      • Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
                                        • Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
                                          • Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
                                            • Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
                                              • Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.