1. Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
    • Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
      • <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
        • Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
          • Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
            • Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
              • Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
                • Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
                  • <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
                    • Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
                      • И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
                        • Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
                          • Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
                            • Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
                              • Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
                                • Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
                                  • Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
                                    • Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
                                      • Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
                                        • От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
                                          • Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
                                            • Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
                                              • Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
                                                • Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
                                                  • За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
                                                    • Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
                                                      • Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
                                                        • И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.