1. И Иов още продължи беседата си като казваше:
    • О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
      • Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
        • Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
          • Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
            • Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
              • Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
                • Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
                  • Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
                    • Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
                      • Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
                        • Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
                          • Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
                            • Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
                              • Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
                                • Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
                                  • Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
                                    • Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
                                      • Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
                                        • Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
                                          • Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
                                            • Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
                                              • За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
                                                • Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
                                                  • Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.