- Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
- Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
- От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
- Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
- Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.
- Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
- Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
- Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
- А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
- Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
- Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
- Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
- Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
- Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.
- Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
- И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
- През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
- <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
- <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
- Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.
- Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
- Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
- Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
- Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
- Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
- Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
- Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
- Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
- Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
- Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
- <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.