- И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
- Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
- тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.
- А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.
- Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
- Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
- Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
- Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
- Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.
- Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
- Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
- Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
- За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
- Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
- Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
- А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
- Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
- Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
- Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
- Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
- Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
- Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.