1. Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
    • Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
      • Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
        • След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
          • Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
            • Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
              • Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
                • Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
                  • От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
                    • Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
                      • Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
                        • Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
                          • Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
                            • Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
                              • Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
                                • Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
                                  • Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
                                    • Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
                                      • Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
                                        • Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
                                          • И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
                                            • Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!
                                              • Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
                                                • Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.