1. Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
    • Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
      • <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
        • Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.
          • Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,
            • За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
              • Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.
                • Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
                  • Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
                    • Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
                      • Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
                        • Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?
                          • Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
                            • Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
                              • А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
                                • Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>
                                  • Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
                                    • Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
                                      • Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
                                        • Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
                                          • Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
                                            • Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
                                              • Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.
                                                • С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.
                                                  • Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
                                                    • Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?
                                                      • При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?
                                                        • Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.
                                                          • От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
                                                            • И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.