- А Иов в отговор рече:
- Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
- Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.
- Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
- Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
- Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
- Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
- Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
- Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.
- Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
- Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
- Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
- <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
- Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!
- Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
- Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
- Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
- Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
- Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>
- Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
- Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
- Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
- Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
- Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>
- А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
- Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
- Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
- В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
- Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
- Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
- Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
- Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
- Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
- Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
- Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.