(Стихове 1–50) Пасаж в: Божията мисъл, 21 април 1940 г.
Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.
Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -
"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.