Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.