Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,(Стихове 1–54) Пасаж в: Каза ми всичко 16 юни 1935 г. (Стихове 1–17) Пасаж в: Иди повикай мъжа си 1 декември 1935 г. (Стихове 1–30) Пасаж в: Жената самарянка 12 февруари 1939 г. (Стихове 1–25) Пасаж в: Новият век 24 ноември 1940 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Първичната връзка 27 юни 1923 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Истински поклонници 29 март 1931 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Ценното в малкото 2 август 1931 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Слизане и възлизане 23 август 1932 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Едно звено 3 септември 1933 г. (Стихове 1–54) Пасаж в: Реалното в живота 16 юли 1939 г.
(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
И трябваше да мине през Самария.
И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?
Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.(Стихове 22–23) Тема на: Което знаем 3 декември 1939 г.
Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.Тема на: Иде час 24 август 1932 г.
Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
Те излязоха от града и отиваха към Него.
Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.