В седмата година на Ииуя се възцари Иоас, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.
И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичкото време, когато го наставляваше свещеник Иодай.
Обаче високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
А Иоас рече на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всекиго, който преминава <преброението>, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом,
свещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленото на дома, гдето се намери развалено.
Но понеже до двадесет и третата година на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленото на дома,
затова цар Иоас повика свещеник Иодай и <другите> свещеници та им рече: Защо не поправихте разваленото на дома? Сега, прочее, не вземайте вече пари от познатите си, но дайте <събраното> за разваленото на дома.
И свещениците склониха нито да вземат вече пари от людете, нито <да бъдат отговорни> за поправяне разваленото на дома.
А свещеник Иодай взе един ковчег и като отвори дупка на капака му, тури го при олтара отдясно на входа в Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, туряха в него всичките пари, които се внасяха в Господния дом.
И когато виждаха, че имаше много пари в ковчега, царският секретар и първосвещеникът отиваха та завързваха в мешци намерените в Господния дом пари, като ги и броеха.
И даваха преброените пари в ръцете на ония, които вършеха делото, които надзираваха Господния дом; а те ги иждивяваха по дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом,
и по зидарите и по каменоделците, и за купуване дървета и дялани камъни за поправяне разваленото на Господния дом, и за всяко иждивение за поправката на дома.
Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито какви да било златни съдове или сребърни съдове;
но даваха ги на работниците, и поправяха с тях Господния дом.
Освен това, не търсеха сметка от човеците, на които даваха парите за да се разпределят на работниците, защото постъпваха честно.
<Обаче>, парите принасяни за престъпление и парите принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците.
Тогава дойде сирийският цар Азаил та воюва против Гет и го превзе; и после Азаил обърна лицето си за да дойде против Ерусалим.
Затова Юдовият цар Иоас взе всичките посветени неща, които бащите му Иосафат, Иорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищата на Господния дом и на царската къща, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим.
А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?
И слугите му се подигнаха и, като направиха заговор, убиха Иоаса в къщата Мило, в надолнището към Сила.
Защото слугите му Иозахар Симеатовият син, и Иозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Амасия.