4 Царе 18

В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз.
Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.
Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:
събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан {Т.е., Късче мед.}.
На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;
защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея.
И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.
Той порази филистимците до Газа и до околностите й, от стражарска кула до укрепен град.
А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше.
След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета.
И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове;
защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха.
А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.
Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.
И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.
В това време Езекия откова <златото от> вратите на Господния храм и <от> стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал <със злато>, и го даде на асирийския цар.
Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива.
И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син.
Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш?
Ти казваш: <Имам> благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?
Виж, ти се надяваш, <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.
Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте?
Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.
Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!
Без <волята> на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.
Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.
Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми <само> при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не <ме ли е изпратил> при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си?
Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:
така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.
И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си
докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.
Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?
Где са боговете на Емат и Арфад {В изданието от 1940 г. Аршад, вероятно печатна грешка.}? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
Кои измежду всичките богове на <разните> страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?
А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.
Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.