- Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
- Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
- Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
- Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
- Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.
- Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
- Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
- Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
- Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
- Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
- Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
- Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
- Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
- Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
- Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
- При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
- Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
- И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
- Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
- Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
- <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
- Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
- Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
- Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
- Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
- Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
- Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
- Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.
- Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
- Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
- Защото Господ не отхвърля до века.
- Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
- Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
- Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
- Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
- Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
- Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
- Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
- Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
- Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
- Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
- Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
- Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
- Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
- Направил си ни като помия и смет всред племената.
- Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
- Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
- Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
- Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.
- Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
- Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
- Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
- Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
- Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
- Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
- Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
- Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
- Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
- Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
- Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
- Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
- Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
- Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
- Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
- Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
- Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.