1. Господ още говори на Моисея, казвайки:
    • Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;
      • или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо <съгреши той> между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,
        • тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,
          • или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.
            • При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, в принос за престъпление;
              • и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.
                • Господ още говори на Моисея, казвайки:
                  • Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.
                    • Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара.
                      • Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
                        • А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.
                          • Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.
                            • Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.
                              • И <свещеникът>, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу.
                                • А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.
                                  • Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.
                                    • Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.
                                      • Господ още говори на Моисея, казвайки:
                                        • Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер.
                                          • На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.
                                            • Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.
                                              • Всеки хлебен принос<, принесен> от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.
                                                • Господ още говори на Моисея, казвайки:
                                                  • Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.
                                                    • Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.
                                                      • Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място.
                                                        • А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.
                                                          • Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да яде от него; то е пресвето.
                                                            • И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.