И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
А ето втората [подобна на нея] <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;
и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.