1. И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
  2. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
    • Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
      • защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
        • И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
          • А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
            • и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
              • (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
                • И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
                  • И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
                    • А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
                      • И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
                        • Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
                          • А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.
                            • И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
                              • И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
                                • И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
                                  • И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
                                    • Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.
                                      • И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
                                        • Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
                                          • И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
                                            • и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
                                              • И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
                                                • И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
                                                  • и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
                                                    • като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
                                                      • Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
                                                        • И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
                                                          • И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
                                                            • Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
                                                              • Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
                                                                • А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
                                                                  • А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
                                                                    • Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
                                                                      • А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
                                                                        • И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
                                                                          • И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.
                                                                            • И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
                                                                              • А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
                                                                                • И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
                                                                                  • И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
                                                                                    • И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.