Марко 6

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.
Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.
И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
И отидоха с ладията на уединено място на саме.
А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
И всички ядоха и се наситиха.
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.