В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;
(Стихове 1–36) Пасаж в: Дерзайте!, 28 октомври 1934 г.
и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
(Стихове 15–36) Пасаж в: Приятни на Бога, 21 февруари 1943 г.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.