И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
(Стихове 29–30) Тема на: Неизбежният път, 30 октомври 1938 г.
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.