А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
(Стихове 7–20) Пасаж в: Двама или трима, 14 септември 1941 г.
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
Но ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.
Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.
Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.