(Стихове 1–39) Пасаж в: Блажени сте, 26 февруари 1933 г.
На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.
Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите <на дрехите си>,
и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,
и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.
Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.
А по-големият между вас нека ви бъде служител.
Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
[Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.
Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?
<Казвате> още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
[Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.
И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.
Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
Ние, ако бяхме <живели> в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях <в проливане> кръвта на пророците.
Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.
Допълнете и вие, <прочее>, мярката на бащите си.
Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;
за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.
Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Ето, вашият дом се оставя пуст.
Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.