И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.
Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,
и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.
И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.
Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
И седяха да Го пазят там.
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.
Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.
Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да <му> се даде.
Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,
и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
И на следващия ден, който бе <денят> след приготовлението <за празника>, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете< Го> както знаете.
Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с <помощта> на стражата.