- И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.
- Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
- И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.
- И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
- Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
- а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
- (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
- И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
- Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
- И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
- Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
- Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
- От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
- Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
- Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
- Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.
- И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.
- И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.
- Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
- но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?
- И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.
- Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?
- А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.
- И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.
- Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.
- Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.
- И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.
- И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.
- А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!
- И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.
- Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.
- Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.
- А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.
- И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.
- А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.