1. А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
    • то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
      • Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
        • земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
          • За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
            • А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
              • Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
                • Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
                  • отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
                    • И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
                      • Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
                        • освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
                          • Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
                            • И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
                              • Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.
                                • Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
                                  • а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.
                                    • Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
                                      • Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
                                        • Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
                                          • ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
                                            • и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
                                              • Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
                                                • Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
                                                  • И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
                                                    • Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
                                                      • а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
                                                        • Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
                                                          • Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
                                                            • Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
                                                              • И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
                                                                • Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
                                                                  • И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
                                                                    • И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
                                                                      • Атротсофан, Язир, Иогвея,
                                                                        • Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
                                                                          • А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
                                                                            • Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
                                                                              • И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
                                                                                • За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
                                                                                  • А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
                                                                                    • И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.