1. Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
    • <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
    • За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
    • За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,
      • За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
        • За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
          • Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.
            • Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,
              • Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
                • Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
                  • Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
                    • Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
                      • Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
                        • Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -
                          • Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
                            • Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
                              • Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
                                • И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
                                  • Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.
                                    • Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
                                      • Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
                                        • Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
                                          • Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
                                            • Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,
                                              • Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
                                                • То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
                                                  • Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,
                                                    • Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
                                                      • Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
                                                        • Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
                                                          • Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
                                                            • Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
                                                              • Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.