- Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
- Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
- Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
- Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?
- Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.
- Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
- За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
- Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
- Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
- Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
- Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
- Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
- Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
- Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
- При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
- Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
- Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
- Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
- Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
- Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
- Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
- Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.
- Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
- Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};
- Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
- Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
- Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
- Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:
- Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
- Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
- Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.