- Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
- Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
- Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
- Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
- За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
- Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
- Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
- Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
- <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
- И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
- (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
- Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
- Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
- Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
- Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
- Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
- Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
- Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
- Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
- Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
- С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
- Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
- Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
- Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
- Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
- Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
- Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.