- Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
- Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
- Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
- Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
- Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
- Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.
- Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
- Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
- Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
- Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
- Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
- Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
- Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
- У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.
- Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
- Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
- Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
- Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
- Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
- Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
- За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
- Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
- От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
- Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
- Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
- Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
- Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
- Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
- Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
- Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
- Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.
- Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
- Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
- Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
- Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
- А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.