- (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
- Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
- Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
- Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
- Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
- Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
- От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
- Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
- Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
- <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
- Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
- При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
- <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
- Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
- И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
- Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
- Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
- Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
- Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
- Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
- Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
- Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
- Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
- Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
- Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
- Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
- Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
- Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
- Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
- Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
- Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
- Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
- Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
- Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
- Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.