1. (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
  2. Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
    • Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
      • Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
        • Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
          • Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
            • Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
              • Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
                • Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
                  • Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
                    • Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
                      • Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
                        • И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
                          • Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
                            • <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
                              • После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
                                • Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
                                  • Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
                                    • До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
                                      • Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
                                        • Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
                                          • За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
                                            • Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
                                              • Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
                                                • Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
                                                  • Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
                                                    • Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
                                                      • Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
                                                        • Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
                                                          • Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
                                                            • Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
                                                              • Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
                                                                • Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
                                                                  • Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
                                                                    • Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
                                                                      • Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
                                                                        • И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
                                                                          • Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
                                                                            • Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
                                                                              • Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
                                                                                • Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
                                                                                  • Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
                                                                                    • Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
                                                                                      • Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
                                                                                        • За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.