1. (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
    • <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
      • Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
        • <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
          • Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
            • Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
              • И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
                • Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
                  • Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
                    • <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
                      • Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
                        • Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
                          • Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
                            • Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
                              • Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
                                • Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
                                  • <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
                                    • Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
                                      • Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
                                        • Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
                                          • Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
                                            • И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
                                              • Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
                                                • Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
                                                  • Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
                                                    • Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
                                                      • Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
                                                        • Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
                                                          • Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
                                                            • Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
                                                              • Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
                                                                • Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
                                                                  • Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
                                                                    • Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
                                                                      • Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
                                                                        • И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
                                                                          • И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
                                                                            • Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
                                                                              • Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
                                                                                • Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
                                                                                  • А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
                                                                                    • Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
                                                                                      • Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.