- (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
- Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
- Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
- Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.
- Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
- За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
- Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
- Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
- Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
- Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
- Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
- Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
- Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.