1. (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
    • Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
      • Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
        • Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.