- (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
- Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>
- Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
- Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
- Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
- Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
- Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
- Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
- Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
- Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
- Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
- Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
- Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
- Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
- Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
- Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
- Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
- Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.