1. (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
    • Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>
      • Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
        • Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
          • Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
            • Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
              • Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
                • Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
                  • Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
                    • Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
                      • Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
                        • Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
                          • Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
                            • Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
                              • Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
                                • Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
                                  • Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
                                    • Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.