1. (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
    • Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
      • Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
        • Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
          • Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
            • <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
              • Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
                • Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
                  • <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
                    • И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
                      • Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
                        • То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
                          • Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
                            • Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
                              • Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
                                • Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
                                  • И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
                                    • <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
                                      • Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
                                        • Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
                                          • Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
                                            • Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
                                              • Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
                                                • И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.