1. (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
    • Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
      • Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
        • Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
          • Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
            • Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
              • Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.